КАКВО МОГАТ ДА РАБОТЯТ ХОРАТА С УВРЕЖДАНИЯ?

Не всички професии са подходящи за хора с различни видове уврежда­ния. За лицата с физически увреждания по принцип е противопоказан тежки­ят физически труд. Те могат да упражняват всички професии, които отговарят на изискванията, посочени в експертното решение за инвалидизирането им. В последно време има интерес от страна на работодатели за наемане на лица с увреждания на долните крайници за работа от разстояние при изпол зване на постиженията на информа­ционните и комуникационните техно­логии. За страната това е един срав­нително нов и все още непопулярен начин на работа. Очаква се обаче ди­намичното развитие на технологиите постепенно да го наложи на пазара. Провежданите по различни програми компютърни курсове на лица с увреж­дания ще ги направят подходящи за упражняване на тази дейност.

Противопоказни условия за работа.

Противопоказни условия на работа са тези, които може да доведат до влошаване на здравословното състояние на работниците или служителите. За увредените лица те се определят с решение на ТЕЛК (НЕЛК) и са задължи­телни за работника (служителя) и за работодателя (чл. 317 от КТ).

Няма законова пречка лицата с увреждания да получават пенсия поради общо заболяване или друг вид инвалидна пенсия и възнаграждение от трудо­во правоотношение. При пенсиониране поради болест не се изисква лицето да напусне работа, т.е. да представи заповед за уволнение.

С новата Наредба за медицинска експертиза на работоспособността се предвижда в експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК) да се записват само не­подходящите условия на труд, с което се отстрани дискриминационната раз­поредба, предвидена в старата Наредба, за препоръчителни професии за хо­рата с увреждания.

Трудовата заетост на хората с увреждания може да се осъществи в спе­циализирана или интегрирана работна среда, както и чрез развитие на соб­ствен бизнес.

Специализирана работна среда

Специализирани предприятия и кооперации на хора с увреждания са тези, които отговарят на следните условия:
•    Регистрирани са по Търговския закон или по Закона за кооперациите;
•    Произвеждат стоки или извършват услуги;
•    Имат относителен дял на лицата с увреждания, както следва:

За специализирани предприятия и кооперации за незрящи и слабовиждащи лица - не по-малко от 20 на сто от общия брой на персонала;

За специализирани предприятия и кооперации на лица с увреден слух - не по-малко от 30 на сто от общия брой на персонала;

За специализирани предприятия и кооперации на лица с други увреждания - не по-малко от 50 на сто от общия брой на персонала;

•    Вписани са в регистъра на Агенцията за хората с увреждания.
Към настоящия момент работят специализирани предприятия и кооперации към:
•    Съюза на глухите в България;
•    Съюза на слепите в България - „ Успех";
•    Националния съюз на кооперациите на инвалидите;
•    Националната федерация на работодателите на инвалиди;
•    Съюза на военно-инвалидните кооперации в България";
•    Националния съюз на трудово-производителните кооперации в България.

Освен изброените предприятия и кооперации на юридически лица с нес­топанска цел, със статут на специализирано предприятие или кооперация са и дружества, регистрирани по Търговския закон или Закона за кооперации­те, собственост на частни лица, ако отговарят на посочените в ЗИХУ условия, независимо от броя на работещите в тях лица.

Интегрирана (обичайна) работна среда

Специализираните предприятия за създадени с цел в тях да работят са­мо хора с тежки увреждания, които не могат да се интегрират в обществото. За всички останали хора с намалена работоспособност е по-добре да рабо­тят в интегрирана работна среда. Работодателите в обичайна среда също пол­зват както данъчни преференции, така и предвидените в различните програ­ми и проекти стимули за осигуряване на достъп и оборудване за разкриване на работни места и наемане на лица с трайно намалена работоспособност.

 

Независимо от това през послед­ните 10 години лицата с намалена тру­доспособност са трайно засегнати от безработицата. Причините са комплек­сни. На първо място околната среда е все още до голяма степен недостъпна за хората със специфични потребнос­ти, което е бариера за тяхната профе­сионална подготовка и преквалифика­ция.

Хората с трайно намалена работоспособност получават про­фесионална преквалификация предимно в специализираните предприятия и кооперации, където работят и обикновено тя не съответствува на изисквани­ята на трудовия пазар. ЗНЗ предвижда отпускане на средства за професио­нална квалификация и преквалификация на наетите работници, но обикнове­но работодателите рядко се възползват от тази възможност - само при поло­жение, че наетият работник отговаря на изискванията им и имат намерение да го задържат за по-дълго.

Съгласно ЗИХУ, Агенцията за хората с увреждания финансира осигуря­ването на достъп на лицата с намалена трудоспособност до работните места, оборудването на тези места, както и адаптирането на работната среда. Това насърчи вече немалък брой работодатели да наемат на работа безработни със специфични възможности. Може да се каже, че държавното подпомага­не на достъпа до образование и осигуряването на подкрепяща среда са ос­новни фактори за постигането на по-голяма равнопоставеност и равни въз­можности на хората с увреждания на трудовия пазар.

Квоти за хора с увреждания в предприятия.

Действащият в момента чл. 315 от КТ, задължава работодателите с пове­че от 50 работници и служители да определят ежегодно работни места, под­ходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност . Те тряб­ва да бъдат от 4 до 10 на сто от общия брой на работниците и служителите, в зависимост от икономическия отрасъл. Съгласно ЗИХУ от общия брой на ра­ботните места по КТ работодателят определя не по-малко от половината за хора с трайни увреждания, като е длъжен да уведоми териториалните поде­ления на Агенцията по заетостта за определените работни места и да обяви свободните работни места от тях в 14-дневен срок от определянето им.

На работодател, който не е обявил работните места за хора с трайни увреждания или без уважителна причина е отказал да наеме на работа насо­чен от поделенията на Агенцията по заетостта безработен с трайно уврежда­не в рамките на определения норматив, се налага глоба, съответно имущест­вена санкция, в размер до 1000 лв. за всеки отделен случай. Събраните суми се внасят в приход на Агенцията за хората с увреждания и се изразходват за програми и проекти за стимулиране на трудовата заетост на хората с трайни увреждания.

Актовете, с които се установяват административните нарушения, се из­дават от длъжностни лица, определени от изпълнителния директор на Изпъл­нителна агенция „Главна инспекция по труда".

Развитие на собствен бизнес

Лицата с намалена работоспособност имат ограничени възможности да започнат работа на несубсидирани работни места. Държавата активно на­сърчава започването и развитието на самостоятелна стопанска дейност от хора с увреждания. Пример в това отношение е функционирането на Гаран­ционният фонд за микрокредитиране, който предоставя възможност за полз­ване на безлихвени кредити до определен размер от лица с увреждания при самонаемане или разкриване на нови работни места. От 2006 г., Агенцията за хора с увреждания започна да предоставя безвъзмездно финансиране на проекти за откриване на фирма или за подпомагане развитието на вече съществуващ бизнес на хора с над 50% намалена работоспособност.

<< НАЗАД

ЧАСТ ТРЕТА >>